Есен
ЕСЕН
А зимата ще дойде скоро.
Линеят дните избледнели.
И мислите ми от умора -
притихват в мен като недели.
Внезапен вятър с дръзки пръсти -
опипва бузите ми мокри.
И стряска в улиците мръсни -
заспалите бездомни локви.
Липа и кестен се редуват.
Стърчат оголени гротескно.
И в мрака сгушени бленуват -
вкуса тръпчив на птичи песни.
Прозорецът мълчи отсреща,
където спи жена позната.
Дали в съня си се досеща -
за оня миг на ранно лято!?
А образът й в теб витае,
откакто срещна я случайно.
Опитваш се да го изваеш
с длетото на копнеж потаен.
И трябва да побързаш вече,
преди да си разбрал, но късно:
погребаните тайни вечно
ще спят, безсилни да възкръснат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
) действително виждам редуващите се, оголени кестени и липи.
