Есен
Идва златокоса есен.
Усещам я като въздишка в сънената утрин.
Долавям шепот на падащи листа.
Тръгвам по невидими пътеки.
Слънцето ги гали със лъчи.
Водят ме към морето.
То е почти заспало.
Ще го събудя. Ще му влея малко от моята млада кръв.
И то ще усети пулса на сърцето ми.
Ще прошепне моето послание към едно момче.
После ще си отида тихо като птица.
Понесла на крилете си спомена за една далечна и красива любов.
Пазя я...
На най-светлото място в душата си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиана Петкова Всички права запазени
