Е С Е Н

                                     Навън вали, листата капят

                                     и вятърът протяжно пее.

                                     И смях замира и се стапя,

                                     и спомен за любов бледнее.

                                     Вървим настръхнали и мрачни,

                                     понесли, всеки своя делник,

                                     във многото - зрънце невзрачно,

                                     в града огромен - сам отшелник.

                                     Вали. И капките студени

                                     с тъжен стон в душите падат,

                                     листата - мокри, заблудени - 

                                    с танц чудат ни изненадват.

                                     Но топлина за миг усетих!

                                     С усмивка две очи ме галеха.

                                     И като че ли стана светло,

                                     и някакъв копнеж запалиха!

                                     Листата в слънчеви окраски

                                     помахаха и полетяха,

                                     за да обгърнат с нежни ласки               

                                     певеца-вятър, завъртяха се.

                                     А той подхвана нежна песен.

                                     Дъждът проблясва с капки бисерни.

                                     Отново тук е златна есен!

                                     И някак леко и безгрижно е!