Есен
Е С Е Н
Навън вали, листата капят
и вятърът протяжно пее.
И смях замира и се стапя,
и спомен за любов бледнее.
Вървим настръхнали и мрачни,
понесли, всеки своя делник,
във многото - зрънце невзрачно,
в града огромен - сам отшелник.
Вали. И капките студени
с тъжен стон в душите падат,
листата - мокри, заблудени -
с танц чудат ни изненадват.
Но топлина за миг усетих!
С усмивка две очи ме галеха.
И като че ли стана светло,
и някакъв копнеж запалиха!
Листата в слънчеви окраски
помахаха и полетяха,
за да обгърнат с нежни ласки
певеца-вятър, завъртяха се.
А той подхвана нежна песен.
Дъждът проблясва с капки бисерни.
Отново тук е златна есен!
И някак леко и безгрижно е!
© Гени All rights reserved.
