severianin (Валентин Чернев)
417 677
21.09.2012 г., 15:12 ч.

Есен 

  Поезия
785 0 9

 

ЕСЕН

 

По голите баири тежко ляга

задавяща мъгла с космати вежди

и като стар Протей* с хитон от влага

със сто лица в лицето ми се вглежда.

 

И крехко слънце пада в Дунав стръмно,

карминен дъжд над огнен залез плаче;

като в старинна акватинта* тъмна

нощта струи по рамото на здрача,

 

звезди от светла бакара* примигват –

недостижими приказни трофеи

или неразгадаема енигма;

лимонът в облаците бавно зрее...

 

А влагата лъщи по мрака черен,

лакира схлупения свод небесен...

 

Такъв ли беше небосводът вчера?

Но вчера беше лято, днес е есен.

 

____________

 

* Протей – в древногръцката митология – син на Нептун, който

   можел произволно да променя външния си вид;

* акватинта – вид гравюра, предаваща полутоновете на оригинала;

* бакара – от фр. baccarat – един от най-ценните сортове кристал.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно !
  • С цялата ми възхита!
  • Хубаво и богато стихотворение!
  • С богата палитра рисуваш! С поздравления!
  • Красива поетична живопис (или живописна поезия) !
  • С Магнум! Впечатли ме ярката образност - есенният бряг край Дунав оживява от стиховете,наситени с красиви метафори и оригинални сравнения! Поздравления също и за "Спомен за лятото". А какъв ли ще е следващия сезон, претворен във Вашите стихове
  • Почувствах...
    Благодаря!
  • Майсторски е нарисувана тази есен над Дунав.
    ---
    И крехко слънце пада в Дунав стръмно,

    карминен дъжд над огнен залез плаче;
  • Поздрав, Валентин!
Предложения
: ??:??