Есен
662
0
0
След нежното ухание на мрака
и огъня на буйните вълни
пристига есента, никой не чака,
не пита ти дали се умори.
Не ти остави нито глътка лято
разголи ти душата изведнъж
посипа те със разноцветно злато,
с сълзи си те окъпа като дъжд.
Не пита ти готов ли си за нея,
какво пропусна или пък спечели,
кога намери свойта Дулсинея
и мелниците вятърни прокле ли?
И в миг край тебе всичко пак утихва
и нежно есента те приласкава.
Изтрива спомена за стари битки
с коси си те обгръща и нежно ти припява...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
