26 окт. 2014 г., 09:13

Есен

664 0 0

След нежното ухание на мрака

и огъня на буйните вълни

пристига есента, никой не чака,

не пита ти дали се умори.

Не ти остави нито глътка лято

разголи ти душата изведнъж

посипа те със разноцветно злато,

с сълзи си те окъпа като дъжд.

Не пита ти готов ли си за нея,

какво пропусна или пък спечели,

кога намери свойта Дулсинея

и мелниците вятърни прокле ли?

И в миг край тебе всичко пак утихва

и нежно есента те приласкава.

Изтрива спомена за стари битки

с коси си те обгръща и нежно ти припява...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зл Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...