26 окт. 2014 г., 09:13

Есен

667 0 0

След нежното ухание на мрака

и огъня на буйните вълни

пристига есента, никой не чака,

не пита ти дали се умори.

Не ти остави нито глътка лято

разголи ти душата изведнъж

посипа те със разноцветно злато,

с сълзи си те окъпа като дъжд.

Не пита ти готов ли си за нея,

какво пропусна или пък спечели,

кога намери свойта Дулсинея

и мелниците вятърни прокле ли?

И в миг край тебе всичко пак утихва

и нежно есента те приласкава.

Изтрива спомена за стари битки

с коси си те обгръща и нежно ти припява...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зл Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...