3.04.2011 г., 21:37 ч.

Есен 

  Поезия » Друга
584 0 0

Минавам по пътя прозрачен,

а сякаш се губя в мъгла,

но пак се опитвам да крача

през тъмни пътеки в нощта.

 

Отпивам от есенни капки

на жълти, дъждовни листа,

но няма го чувството сладко

на пролетно-свежи цветя.

 

И в камък се спъвам, смутена,

а тръгнах да търся дъга,

но облак целува, студено,

лицето на празна душа.

© Адриана Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??