Есен
881
0
0
Минавам по пътя прозрачен,
а сякаш се губя в мъгла,
но пак се опитвам да крача
през тъмни пътеки в нощта.
Отпивам от есенни капки
на жълти, дъждовни листа,
но няма го чувството сладко
на пролетно-свежи цветя.
И в камък се спъвам, смутена,
а тръгнах да търся дъга,
но облак целува, студено,
лицето на празна душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Стефанова Всички права запазени
