Apr 3, 2011, 9:37 PM

Есен 

  Poetry » Other
676 0 0

Минавам по пътя прозрачен,

а сякаш се губя в мъгла,

но пак се опитвам да крача

през тъмни пътеки в нощта.

 

Отпивам от есенни капки

на жълти, дъждовни листа,

но няма го чувството сладко

на пролетно-свежи цветя.

 

И в камък се спъвам, смутена,

а тръгнах да търся дъга,

но облак целува, студено,

лицето на празна душа.

© Адриана Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??