Apr 3, 2011, 9:37 PM

Есен

  Poetry » Other
880 0 0

Минавам по пътя прозрачен,

а сякаш се губя в мъгла,

но пак се опитвам да крача

през тъмни пътеки в нощта.

 

Отпивам от есенни капки

на жълти, дъждовни листа,

но няма го чувството сладко

на пролетно-свежи цветя.

 

И в камък се спъвам, смутена,

а тръгнах да търся дъга,

но облак целува, студено,

лицето на празна душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...