1.12.2017 г., 0:09

Есен

1.3K 6 14

Мога да разкажа есента

с пъстрата палитра на гората,

с шепота на падащи листа,

с гроздовата сладост на лозята.

 

Мога да рисувам есента

със злато от презрели круши,

с охрата, събрана от пръстта

и минзухара, под шумака сгушен.

 

Мога да подуша есента

със сладкия рачел на мама,

с дюлите, запечени в пещта

и с дъхавия аромат на слама.

 

И мога да изпея есента

с ромола на пълните потоци,

с маха на отлитащи ята,

с ритъма на врабешки подскоци.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...