Мога да разкажа есента
с пъстрата палитра на гората,
с шепота на падащи листа,
с гроздовата сладост на лозята.
Мога да рисувам есента
със злато от презрели круши,
с охрата, събрана от пръстта
и минзухара, под шумака сгушен.
Мога да подуша есента
със сладкия рачел на мама,
с дюлите, запечени в пещта
и с дъхавия аромат на слама.
И мога да изпея есента
с ромола на пълните потоци,
с маха на отлитащи ята,
с ритъма на врабешки подскоци.
© Калина калина Всички права запазени