Мога да разкажа есента
с пъстрата палитра на гората,
с шепота на падащи листа,
с гроздовата сладост на лозята.
Мога да рисувам есента
със злато от презрели круши,
с охрата, събрана от пръстта
и минзухара, под шумака сгушен.
Мога да подуша есента
със сладкия рачел на мама,
с дюлите, запечени в пещта
и с дъхавия аромат на слама.
И мога да изпея есента
с ромола на пълните потоци,
с маха на отлитащи ята,
с ритъма на врабешки подскоци.
© Калина калина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
