Мога да разкажа есента
с пъстрата палитра на гората,
с шепота на падащи листа,
с гроздовата сладост на лозята.
Мога да рисувам есента
със злато от презрели круши,
с охрата, събрана от пръстта
и минзухара, под шумака сгушен.
Мога да подуша есента
със сладкия рачел на мама,
с дюлите, запечени в пещта
и с дъхавия аромат на слама.
И мога да изпея есента
с ромола на пълните потоци,
с маха на отлитащи ята,
с ритъма на врабешки подскоци.
© Калина калина All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
