От сладост, многопластова прелива
на вкусове, богата, Есента,
в палитрени нюанси тя заспива,
с енергия се буди – сутринта.
Косите, побелели боядисва
във хиляди златисти цветове.
Нашепва и във въздуха изписва
имената на студени ветрове.
С прегръдка се опитва да ги стопли.
Последна птича песен им запя!
На тленните растения и клони
донесе отразена светлина!
И всичко всеотдайно се повтаря,
но зимата, дано да се смили -
в студения си поход да остави
на Есента, последните й дни.
За втори шанс се моли на земята,
остаряла, но пък още волева,
макар на плодове да е богата,
пак никой не тъжи за Есента…
01-10-2019
Деси
© Десислава Вълова Всички права запазени