Есен
Идва Есен!...Не разбра ли?...
Ще завият нови хали...
И със ветрове сърдити –
ще се понесат мъглите...
Сутрин късно ще се съмва,
вечер – рано ще се стъмва...
Дните ни ще студенеят –
без Любов ще опустеят...
С безконтролна страст – първична
е и Любовта циклична!...
Идва Времето за зрялост
и на спомени от младост!...
Ще са тъжни и цветята
щом попари ги сланата.
А гората пожълтяла –
ще осъмне оголяла...
А на птиците инстинкта
властно в утрото ги викна –
цикълът дошъл е вече
да отлитнат надалече...
Тук, живота си объркал
ще остане някой щъркел –
я крилото си е счупил,
я Партньорката изгубил...
... Спряхме да броим годините
с пътищата в тях изминати,
май и спомените – много
вече будят в нас тревога...
...но...о: без но́щи вакханални
и Безумия скандални,
без да мислим надалеко –
ще́ ли да ни е по-леко!?!?...
02.09.2021.
© Коста Качев Всички права запазени