20.10.2016 г., 9:29 ч.

Есен 7 

  Поезия » Философска
322 0 0
Спуска се нощ
над самотния град.
И чезне сетна мощ
сред есенния листопад.
Вятър клон люлее
в градинка пред блок.
И лист линее*
пред съда на Бог.
* – Има се предвид края на земния живот на всеки човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
: ??:??