Oct 20, 2016, 9:29 AM

Есен 7 

  Poetry » Phylosophy
296 0 0

Спуска се нощ

над самотния град.

И чезне сетна мощ

сред есенния листопад.

 

Вятър клон люлее

в градинка пред блок.

И лист линее*

пред съда на Бог.


* – Има се предвид края на земния живот на всеки човек.

© Георги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??