Есен
Животът си поведох към далечното.
Далечни птици, облаци, небе,
преплитат се със хора и събития,
езици чужди и високи сгради.
Когато тръгнах, се обърнах плахо -
настъпваше отново есента
и оттогава толкова неизживяни есени
тревожат и събуждат ме в нощта.
А тук и зимата е толкова объркваща,
и невероятно топла пролетта,
но някъде далече във страната ми
ме чака кротко есента...
Онази есен - българска, отминала,
която запечатах в паметта.
Онази есен - светла, непреминала
ме търси всяка нощ в съня...
10.02.2006
Абу Даби
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Николов Всички права запазени
