Есен

Poetry

1.6K 0 14

Животът си поведох към далечното.

Далечни птици, облаци, небе,

преплитат се със хора и събития,

езици чужди и високи сгради.

Когато тръгнах, се обърнах плахо -

настъпваше отново есента

и оттогава толкова неизживяни есени

тревожат и събуждат ме в нощта.

А тук и зимата е толкова объркваща,

и невероятно топла пролетта,

но някъде далече във страната ми

ме чака кротко есента...

Онази есен - българска, отминала,

която запечатах в паметта.

Онази есен - светла, непреминала

ме търси всяка нощ в съня...

10.02.2006

Абу Даби

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Развълнува ме!
Много, много хубав стих!!!
Поздрав и от мен!

2008-04-18T20:30:13+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Много хубав стих!

2008-01-27T21:42:17+02:00
Индиана (Криси)

Все така да обичаш Родината, Мони, браво!!!

2007-12-29T01:00:16+02:00
3y3ka (Зузка)

Прекрасно е!!!
Поздрав!

2007-12-28T16:50:41+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

разплака ме...толкова красиво написано...
...Онази есен-светла, неприминала
ме търси всяка нощ в съня...
с обич за теб, поете.

2007-12-28T16:23:23+02:00