9.09.2019 г., 7:49

Есен е

583 2 2

Сърцето ми ранено пак кърви.

Душата ми е плачеща китара.

На път към неизвестното поемам,

какво ли утре ме очаква…

Мечти, илюзии – измама ли са,

а падащи звезди – желания?

Далечен спомен ли оставаш?

Въпроси без отговор това са.

Есен е, септември е,

а щурците още пеят за любов.

Край ли е или пък начало ново -

знае един, единствен Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Благодаря за любими, Цвете!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...