Maryroj
197 резултата
Със мекотата си
ще те обгърна,
а ти от мен отпивай,
тъй както
се отпива старо, руйно вино ...
  58 
Пред тебе има пътя два
и двата светят в зелена светлина,
а за мене път май няма.
Животът по-добре да си отиде,
защото е измама… ...
  39 
И пак е вечер. Мими е в нетърпеливо очакване. Дали ще дойде или не феята на сънищата? Това очакване е толкова мъчително за Мими. Иска й се това де е по-скоро, за да се потопи отново в онзи приказен, вълшебен свят, в който я води феята.
Бледолилаво сияние. Феята е тук. Усмихна се на Мими с нейната си ...
  49 
Не унивай, моряко,
че път си изгубил,
че вълните лашкат
твоята лодка
към непознати брегове... ...
  39 
Живот ли е живота
или всъщност смърт е?
Телата ни са нашите ковчези,
в които душите ни
волни са затворени... ...
  61 
Обичам те сега,
а после,
когато няма да ме има-
забрави ме,
все едно не съм била, ...
  56 
Щом бурите са с женски имена,
то ураганите с какви са?
Като ураган премина
през моята душа
и прогресията от музика разбърка… ...
  40 
И Бог създаде света
за шест дни,
на седмият си почина.
И все още
почивката му продължава. ...
  32 
При мен сега е тишина...
И призрак броди,
когато мен ме няма.
Зловещо поскърцва някъде врата.
А нощем - воят и скимтенето ...
  27 
Питаш ли ме...?
Боря се за оцеляване...
Пред маса пълна със тъга стоя...
От устните ми вопъл и ридание,
а иначе - тишина. ...
  42 
По поляната
на сънищата вървя.
Сърцето ми,
дори заспало е...
Душата ми крачи ...
  68 
Живея с болката.
Живея с мъката.
Живея като падаща звезда.
Умирам бавно,
умирам търсеща ...
  53 
Водата черна
неистово ме канеше
във своята прегръдка
в тъмнината на нощта.
Със ромолящият си глас ...
  51 
Ти слушал ли си лебедова песен
на лебед останал без другар?
Останал сам във самота умира
и тъжно пее до своя край...
Ти виждал ли си самотна вълчица, ...
  73 
Русалка бях,
волна носех се
по морските вълни
и там на брега теб съзрях...
В мой блян превърна се, ...
  42 
Пронизва като нож студа...
Леден нож - пронизващ моето сърце.
Стоя на терасата сама
и вглеждам се във нощното небе.
Облаците са закрили звездите ...
  49 
Потраква влака, заминава.
Оставам тук,
защото пътник без билет съм...
Самотна гара,
самотна на перона аз стоя и чакам. ...
  43 
Измамен свят,
измамни хора
и само слънцето му,
и залеза му ме спасяват
от страха да бъда ...
  51 
Изгубих те...
А всъщност аз съм изгубена
сред думи, пътища и хора.
Сега седя на кръстопът и чудя се
по кой ли път да поема ...
  55 
От смъртта се върнах,
прекрачих прага й
и седем часа
във вселенията й
се лутах. Тъга там няма. ...
  55 
https://www.youtube.com/watch?v=g3Y55_ToP3o&fbclid=IwAR1lVySJDzvrlMegX68YdWasJdUQg7ZveAJ8ChuNZ0K2M9ldeULY7Fm38gE
  67 
И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беш ...
  143 
Сама съм, сама съм,
толкова сама...
Сама сред вълци
готови да разкъсат всеки.
А аз вълчица бяла - ...
  54 
Старото дърво
към небето е протегнало
умиращите свои клони.
Дъждът вали
и с живителна влага ...
  85 
Ще замълча тогава – няма да говоря.
Сълзите ми са топъл дъжд
и нека с тях сърцето ти
да излекувам и да те стопля,
че мъгла е вън и идва вече студ...
  68 
Сега съм кукла восъчна,
изтече кръвта ми в канала
и сля се с реката на забравата,
и паметта ми с нея си отиде.
Сега съм птица с восъчни криле, ...
  50 
Когато заспиват калинките,
а вън е мрачно и гъста мъгла
прикрива цветовете на есента.
Вали, а дъжда е ситен, толкова ситен,
че капчиците достигат ...
  59 
Аз лекарите ще помоля
да не ме събуждат,
нека във съня неусетно
да престъпя към смъртта.
Тогава душата ми ...
  82 
Сама със болката по теб.
Сама и сред тълпата щом не си до мене.
Сама във тишината на нощта,
а тишината е толкова прозрачна,
че дочувам шепот от звездите, ...
  73 
Не се страхувай,
ще те науча да обичаш,
така както аз обичам те,
със цялата си
изстрадала душа! ...
  81 
Тъгата щом докосне ми сърцето
и пълни със сълзи моите очи,
незнаен порив ме повежда
в дън Тилилейските гори,
там при Кичестия Габър, ...
  76 
Всички знаем, че калинките са червени на черни точки. Знаете ли, колко грешим всички? Калинките са толкова различни, колкото и хората. Всяка със своя окраска и със своя хубост като тях. Наблюдавах ги, наблюдавах калинките. Знаете ли, че има черни калинки с червени точки, а има и едноцветни – просто ...
  105 
Ще си направим
ново време,
което ще е само
за Теб и Мен.
И от любовта ни ...
  124 
Отдавна място няма
за мене на този свят.
Лутам се между
събития, места и думи.
Зове ли ме вече ...
  59 
Луда ли съм,
че те обичам до болка,
чак до заслепение
и очите ми не виждат никой друг?
Луда ли съм, ...
  127 
И ето, поредният конкурс! Поредният избор, който другите трябваше да направят. Уж всичко беше точно. Нови произведения, които не са публикувани до сега. Така ли беше или някой се възползваше от сентенцията, че нищо ново няма под слънцето и всичко ново е добре забравено старо? Някой се възползваше от ...
  189 
Вековен Габър с корените си пробожда
земята древна на народ велик,
а коренът му като трон оформен.
Приседнах там глава облегнах
на столетника прастар и вслушах се ...
  76 
  110 
Отново отворих портите на Ада
и през тях сега преминах.
Аз призрак съм, но скоро ще си ида.
Душата ми свободна ще се скита
в света, който дели ада от рая ...
  43 
Аз крача по земята ти, Българийо,
свещената българска земя,
напоена от кръвта на героите,
загинали за твоята свобода.
Аз коленича преклонно ...
  46 
Предложения