Есен в кафяво и златисто
ЕСЕН В КАФЯВО И ЗЛАТИСТО
Като въздишки рижи падат листи,
в хербария на август изсушени...
Златисти са дърветата, златисти –
отново есен вън и есен в мене.
И пак вървя в полето – не зелено
като в оная пролет дъждовита,
а в огъня на август изгорено –
кафяви са на есента тревите.
И мислите ми сякаш са кафяви,
и слънчевият диск в кафяво свети,
кафяви сухи ветрове развяват
изсъхналите дрипи на полето.
Редеят в клоните листата гъсти,
редеят гъстите довчера храсти
и скубе вятър с костеливи пръсти
перчемите на двата стари бряста.
Листата падат на ята златисти,
летят надолу в дълги рижи клинове,
и – оголели – клоните безлисти
са сгърчени от болка пукнатини.
А птичите ята са летен спомен,
парче от облак по небето скита
и някъде проплаква дъжд бездомен...
Кафяви са на есента тревите.
Кафяви са дворовете, нивята,
кафяво време слиза бавно в мене.
О, есента е каталог на златото,
но златото е винаги студено.
Едно развиделяване златисто
с варак покрива оголели ниви –
златисти утрини, кафяви листи...
Доброто кратко лято си отива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
