ЕСЕН В МАРИКОСТИНО
Очите морни си притварям...
И се оставям
да ме погали
есенното кротко и игриво слънце,
запратило сноп весели лъчи,
в интимен танц
с листата на гората,
обагрена във есенна
позлата...
Наоколо е тихо.
Наоколо е пълно с толкоз тишина,
че чувам даже шепота
на моите си мисли!
Повярвайте,
полезно е човек да чуе
собствените мисли
в тишината...
и да изпита тиха радост,
че ЧИСТИ ЧУВСТВА
пълнят му душата...
© Петър Петров Всички права запазени