29.04.2011 г., 10:27

Есен в Марикостино

1.8K 0 6

 

          ЕСЕН В МАРИКОСТИНО

 

Очите морни си притварям...

                     И се оставям

                                        да ме погали

есенното кротко и игриво слънце,

запратило сноп весели лъчи,

в интимен танц

        с листата на гората,

                 обагрена във есенна

                                                позлата...

Наоколо е тихо.

Наоколо е пълно с толкоз тишина,

че чувам даже шепота

                             на моите си мисли!

Повярвайте,

            полезно е човек да чуе

                        собствените мисли

                                        в тишината...

и да изпита тиха радост,

          че ЧИСТИ ЧУВСТВА

                          пълнят му душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изречена,за същото село става въпрос.През година 2000 на входа и изхода на селото,на шосето, стоеше табела с надпис Марикостиново,а надписа на гарата беше Марикостино.Много съм се чудил.Това не е едивствен случай.Преди години/отдавна не съм бил там!/ на гара Белово,на фасадата към линиите имаше барелеф на Тодор Каблешков,а на площадчето пред гарата паметник на същият велик българин.Посочените рождени дати на двата паметника се разминаваха с две години.Такива сме си...
  • ако е селото в Петричка община с калните бани - винаги е било Марикостиново.
  • HOLA MADRILENA! MUCHAS GRASIAS! AY QUE RARO, RESIBIR PALABRAS DE AMISTAD DE MADRID!
  • Почувствах и ти6ината и топлината ,подейства ми релаксира6то ,като че бях край поточе в горичка,полегнала на тревата тьрсе6та в небосвода кьржа6ти орли.Много ме впечатли.Благодаря ти, имах нужда точно от това .ПОЗДРАВ ОТ МАДРИД!
  • На разлачни места е написано различно.Някъде Марикостино,някъде Марикостиново.Поне така беше до около 2000 година,когато там съм писал стихотворението.И аз съм се чудил защо е така.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....