Apr 29, 2011, 10:27 AM

Есен в Марикостино

1.8K 0 6

 

          ЕСЕН В МАРИКОСТИНО

 

Очите морни си притварям...

                     И се оставям

                                        да ме погали

есенното кротко и игриво слънце,

запратило сноп весели лъчи,

в интимен танц

        с листата на гората,

                 обагрена във есенна

                                                позлата...

Наоколо е тихо.

Наоколо е пълно с толкоз тишина,

че чувам даже шепота

                             на моите си мисли!

Повярвайте,

            полезно е човек да чуе

                        собствените мисли

                                        в тишината...

и да изпита тиха радост,

          че ЧИСТИ ЧУВСТВА

                          пълнят му душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изречена,за същото село става въпрос.През година 2000 на входа и изхода на селото,на шосето, стоеше табела с надпис Марикостиново,а надписа на гарата беше Марикостино.Много съм се чудил.Това не е едивствен случай.Преди години/отдавна не съм бил там!/ на гара Белово,на фасадата към линиите имаше барелеф на Тодор Каблешков,а на площадчето пред гарата паметник на същият велик българин.Посочените рождени дати на двата паметника се разминаваха с две години.Такива сме си...
  • ако е селото в Петричка община с калните бани - винаги е било Марикостиново.
  • HOLA MADRILENA! MUCHAS GRASIAS! AY QUE RARO, RESIBIR PALABRAS DE AMISTAD DE MADRID!
  • Почувствах и ти6ината и топлината ,подейства ми релаксира6то ,като че бях край поточе в горичка,полегнала на тревата тьрсе6та в небосвода кьржа6ти орли.Много ме впечатли.Благодаря ти, имах нужда точно от това .ПОЗДРАВ ОТ МАДРИД!
  • На разлачни места е написано различно.Някъде Марикостино,някъде Марикостиново.Поне така беше до около 2000 година,когато там съм писал стихотворението.И аз съм се чудил защо е така.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...