Есен в парка
И тази сутрин съм във парка.
Посрещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка,
листа затичаха след мен.
И лягаха смирено на земята,
и пътя ми бе позлатен...
Направен бе килима от листата.
И всичко туй станà за мен!
Макар че слънцето го няма.
Над мен бе облачно небе...
Но в есенната панорама
мен скрита радост ме обзе.
И в есента човек живее...
Приема свежестта с гърди.
И в него огънчето тлее,
живота му да потвърди.
О, мен това не ме смущава...
Дори дъждът не ме мори.
И оптимизмът ми остава,
и радост праща ми дори!
А ако слънце се покаже -
през облака се прецеди,
възторга в тебе идва даже,
изгонва моите беди!
17.10.2011 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
