И тази сутрин съм във парка.
Посрещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка,
листа затичаха след мен.

И лягаха смирено на земята,
и пътя ми бе позлатен...
Направен бе килима от листата.
И всичко туй  станà за мен!

Макар че слънцето го няма.
Над мен бе облачно небе...
Но в есенната панорама
мен скрита радост ме обзе.

И в есента човек живее...
Приема свежестта с гърди.
И в него огънчето тлее,
живота му да потвърди.

О, мен това не ме смущава...
Дори дъждът не ме мори.
И оптимизмът ми остава,
и радост праща ми дори!

А ако слънце се покаже -
през облака се прецеди,
възторга в тебе идва даже,
изгонва моите беди!

  17.10.2011 г. София