30.10.2012 г., 12:05

Есен златна, сезон любим

954 0 0

Много пътувах, малко преживях.

Много гледах, но нищо не видях.

Теб търсих, но да те намеря не успях.

 

Есен златна, сезон любим,

времето дойде отново дните си да споделим.

На твоите ветрове игриви

обичам аз да слушам песните звънливи.

 

Златистата премяна пръв приятел ти е, знам.

Ала на нея вяра нямам. Ще ме измами тя.

Защото скоро зимата студена ще похлопа на входната врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...