Есенен ден
487
0
1
Заудря барабаните в стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.
А тежкото олово на небето
се срина низко във калта,
тъжим за слънцето и светлината.
Мълчат и птичите ята!
И Витоша наднича над полите,
със бели от снега чела...
Изплакахме си сълзите и дните,
попарени от есенна слана...
Сред хората, облечени в кожуси,
и аз се нося уморен,
и гоня есенните автобуси,
които са изпратени за мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
