Есенен ден
482
0
1
Заудря барабаните в стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.
А тежкото олово на небето
се срина низко във калта,
тъжим за слънцето и светлината.
Мълчат и птичите ята!
И Витоша наднича над полите,
със бели от снега чела...
Изплакахме си сълзите и дните,
попарени от есенна слана...
Сред хората, облечени в кожуси,
и аз се нося уморен,
и гоня есенните автобуси,
които са изпратени за мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
