Заудря барабаните в стъклата
и тази  сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
стоим залостени в града.

А тежкото олово на небето
се срина низко във калта,
тъжим за слънцето и светлината.
Мълчат и птичите ята!

И Витоша  наднича над полите,
със бели от снега чела...
Изплакахме си сълзите и дните,
попарени от есенна слана...

Сред хората, облечени в кожуси,
и аз се нося уморен,
и гоня есенните автобуси,
които са изпратени за мен!