Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на тамата
затвориха прозорците в света!
Оловото се спусна от небето,
и хората се скриха във града...
Стесни се хоризонта, след което
замлъкнаха и птичити гнезда.
И вятъра подгони на кълбета
издъхващите есенни мъгли.
Заляха ни сълзите на Небето,
набързо Есента се настани!
Със хората, завити във кожуси,
и аз се втурнах уморен,
да гоня есенните автобуси
и да проклинам този ден!
© Христо Славов Всички права запазени