Есенен етюд...№ 4
Есенен етюд...№ 4
Ден прекрасен!... Просто есенен!...
... И тихо е като във храм...
Небето- синьо... И понесени
от вятър облаците там...
Приятен още хлад повява,
завихря жълтите листа;
разнищва тишината врява
от разтревожени ята...
Въртят се птици чернокрили
с предчувствие, че може би-
щом вятърът натрупа сили
и времето ще развалѝ...
Защото птиците усещат
във полета си пощръклял-
от еволюцията нещо
с инстинкт, във тях не закърнял!...
И ето, шумният им полет
как нагнетява в Есента:
една носталгия ли, що ли-
с тревожната си яснота...
... А що ли хората нехаят
и радват се на Есента,
че може би дори желаят
и „другата ѝ” красота,
онази с бурите, която
когато затрещи веднъж
и се излива над Земята
като с ведро внезапен дъжд!...
Когато мълнии проблясват
на притъмнялото небе,
а цялата природа „бясна”
в дъжда да тръгнат ги зове.
... И не да търсят дом сакрален,
а свобода във Есента,
и в огън с мълния запален:
атавистична Красота!...
31.10.2015.
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
