Есенен натюр/не/морт

31.08.2010 г., 10:54 ч.

Поезия

5.0 / 17

1411 0 21

Тежко дишащи облаци с упоритост на мравка
се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.
А просторът усука се под желязната хватка,
там от болката чуха се врани да грачат.
Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка
и милувка, що вчера раздаваше щуро, безсмислено.
Рой посърнали миди по водите му сивкави драскат
да завърнат в платното му световете мастилени.
А настръхнало време задава нелепи въпроси,
все едно му се случва първа есен в живота.
Със инат на обичащ от лятото още си проси
и полюшва мечтите си голи и слънчеви в лодка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

МАНАСТИРЪТ
Не ставаш, какво да се прави

Какво да се прави, не ставаш! Не влизаш в калъпи и правила, Светът е измислил конкретни представи, р...
Еднообразие

Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...
Бе в синя шир

"На клепките ми грее светъл сън и моля се дано да те достигне..." Виж птиците политнали нагоре се вр...

Още произведения »