BG-bodil (Люсил)
82 1459
Aug 31, 2010, 10:54 AM

Есенен натюр/не/морт 

  Poetry
1344 0 21

Тежко дишащи облаци с упоритост на мравка

се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.

А просторът усука се под желязната хватка,

там от болката чуха се врани да грачат.

 

Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка

и милувка, що вчера раздаваше щуро, безсмислено.

Рой посърнали миди по водите му сивкави драскат

да завърнат в платното му световете мастилени.

 

А настръхнало време задава нелепи въпроси,

все едно му се случва първа есен в живота.

Със инат на обичащ от лятото още си проси

и полюшва мечтите си голи и слънчеви в лодка.

 

Разтрепери ме тътен... И език на светкавица

се изкача по мен, после гладно се връща за още.

Да, познах я. Триумфира онази красавица

със очи от сълзи и воал от несбъднати нощи.

 

А пък аз съм безпаметно влюбена в нейната сянка

от листа пожълтели и мирис на пръст овлажняла.

Не разменям за никой сезон тази зряла осанка 

на Любов – неоткъсната, брулена, ...оцеляла.

 

 

© Люсил All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??