Есенен рефрен
ЕСЕНЕН РЕФРЕН
Разгъна залезът покрай града
пламтящото си алено платнище.
В леярната край врящите недра
короната си кестенът разнищи.
Пращяха златните му плодове,
натарележени от светлината.
Нощта искрите им бодливи взе
и ги разпръсна в необята.
И ти стоиш и гледаш – закъснял,
как тихо се стопява – като глетчер
дъхът на теменужената вечер,
и в мрак загърнат и с копринен шал,
пристига скитник – нейде отдалече,
оставя стих, до края неизречен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
