10.11.2008 г., 9:43 ч.
Есенен спомен
692
0
0
Есенен спомен
Сънищата си отиват, а аз оставам пак сама,
като онази, никому позната, малка падаща звезда.
Като листо през есента, понесено от вятъра,
като главния герой на сцената на театъра.
И никога не съм си мислила, че някой ден ще дойде този миг,
че ще се чувствам тъй самотна и няма да се чуе моят вик.
Вятърът мечтите ми открадна, тъй както на дърветата листата взе,
и тихо е съвсем навсякъде, тъй както тъжна самотата е.
Стъмва се навън отново, в стъклата вятърът се блъска,
но топлината вътре няма я, а огънят в огнището не съска.
Тук дом не ще намеря, нито онази сладка топлина,
която тъй нежно блика от ласката й майчина.
И слагам шапката и ръкавиците и около врата увивам шала,
и тръгвам на разходка в парка с едничка мисъл за раздяла.
Защото домът ме чака там далече, през реки и планини,
онази красота неземна на родните ми долини.
В сърцето вечно ще живее красотата на оназ природа:
Планините и реките, и песните, и съпровода.
Една страна в света ми има, откакто бях дете,
България се тя нарича: единственият дом на моето сърце!
П.П. Тези редове са посветени на всички, който като мен, са далеч от родината и копнеят да се завърнат у дома!
Сънищата си отиват, а аз оставам пак сама,
като онази, никому позната, малка падаща звезда.
Като листо през есента, понесено от вятъра,
като главния герой на сцената на театъра.
И никога не съм си мислила, че някой ден ще дойде този миг,
че ще се чувствам тъй самотна и няма да се чуе моят вик.
Вятърът мечтите ми открадна, тъй както на дърветата листата взе,
и тихо е съвсем навсякъде, тъй както тъжна самотата е.
Стъмва се навън отново, в стъклата вятърът се блъска,
но топлината вътре няма я, а огънят в огнището не съска.
Тук дом не ще намеря, нито онази сладка топлина,
която тъй нежно блика от ласката й майчина.
И слагам шапката и ръкавиците и около врата увивам шала,
и тръгвам на разходка в парка с едничка мисъл за раздяла.
Защото домът ме чака там далече, през реки и планини,
онази красота неземна на родните ми долини.
В сърцето вечно ще живее красотата на оназ природа:
Планините и реките, и песните, и съпровода.
Една страна в света ми има, откакто бях дете,
България се тя нарича: единственият дом на моето сърце!
П.П. Тези редове са посветени на всички, който като мен, са далеч от родината и копнеят да се завърнат у дома!
© Гери Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
