mariniki (Магдалена Костадинова)
427 39768
9.09.2007 г., 0:30 ч.

Есенен стих 

  Поезия » Пейзажна
10596 0 37




                                      С тъга отстъпва бавно лятото,
               вземайки си малко късче от деня,
               зад ъгъла през сълзи ме поглежда,
               за сбогом помахва ми с ръка.

               Защото есен пъстра, златокоса
               отново шета сръчно из града
               и по пътя си с любов постила
               мек килим от падащи листа.

               Натъжена се разделям с лятото,
               с милувка нежна ме докосва есента,
               притихват на перваза и мушкатите,
               небето рони първа есенна сълза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??