С тъга отстъпва бавно лятото,
вземайки си малко късче от деня,
зад ъгъла през сълзи ме поглежда,
за сбогом помахва ми с ръка.
Защото есен пъстра, златокоса
отново шета сръчно из града
и по пътя си с любов постила
мек килим от падащи листа.
Натъжена се разделям с лятото,
с милувка нежна ме докосва есента,
притихват на перваза и мушкатите,
небето рони първа есенна сълза.