Есенна любов във парка
Самотна пейчица във парка
смълчана тихичко седи.
И тя самата, като шарка,
стои красива отпреди.
Край нея есенните листи
търкалят своите тела.
В гората процепи лъчисти
забиват своите крила.
И с тихи стъпки по листата
една Любов се приближи.
С целувки сладки по устата
момче момиче доближи.
И пейката им стана нужна.
една Любов да подслони.
Отгоре пък луната гузна
се пръсна тя на сто луни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
