Есенна любов във парка
Самотна пейчица във парка
смълчана тихичко седи.
И тя самата, като шарка,
стои красива отпреди.
Край нея есенните листи
търкалят своите тела.
В гората процепи лъчисти
забиват своите крила.
И с тихи стъпки по листата
една Любов се приближи.
С целувки сладки по устата
момче момиче доближи.
И пейката им стана нужна.
една Любов да подслони.
Отгоре пък луната гузна
се пръсна тя на сто луни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
