14 нояб. 2015 г., 18:51
Есенна любов във парка
Самотна пейчица във парка
смълчана тихичко седи.
И тя самата, като шарка,
стои красива отпреди.
Край нея есенните листи
търкалят своите тела.
В гората процепи лъчисти
забиват своите крила.
И с тихи стъпки по листата
една Любов се приближи.
С целувки сладки по устата
момче момиче доближи.
И пейката им стана нужна.
една Любов да подслони.
Отгоре пък луната гузна
се пръсна тя на сто луни.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
-
Красиво и романтично. Звучи като приказка...
-
Има го този феномен с луната. Точно си го забелязал и използвал, Никола.
Сякаш наистина наднича(т) не една, а безброй луни. Лирична картина на двама влюбени. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави от мен и хубав ден!