Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици,
простирайки на синьото магията.
В безмълвните вселени на зениците
безмълвно залезите вият.
Богинята на спомена е жива
в миражи от съня на бедуините.
И всеки танц е танц на самодивите
в градината на Мнемозина*.
Сценарият е с много епизоди
и сипва сол в сълзите на Богините
Щурците имат собствена мелодия
за влюбените мандолини
Но празен е понякога ефирът.
Звездите са към края на вселената.
В притихналия извор на пастирите
се къпят елфи и сирени.
Те ириси в палитрата бродират.
и светлина от танца на Плеядите
Магии крият всички нощни вирове
във шепота на листопада.
_______________________________
* - богинята на паметта в древнохръцката митология
© Ради Стефанов Р Всички права запазени