Рисувам нощ за нимфи и градини
сред скитащите сенки на ливадите.
Разсипваха щурците петолиния
от шепота на листопада.
Събират вик мигриращите птици,
простирайки на синьото магията.
В безмълвните вселени на зениците
безмълвно залезите вият.
Богинята на спомена е жива
в миражи от съня на бедуините.
И всеки танц е танц на самодивите
в градината на Мнемозина*. ...