Nov 18, 2019, 12:32 AM

Есенна магия

  Poetry » Other
1.1K 3 7

 

 

Рисувам нощ за нимфи и градини

сред скитащите сенки на ливадите.

Разсипваха щурците петолиния

от шепота на листопада.

 

Събират вик мигриращите птици,

простирайки на синьото магията.

В безмълвните вселени на зениците

безмълвно залезите вият.

 

Богинята на спомена е жива

в миражи от съня на бедуините.

И всеки танц е танц на самодивите

в градината на Мнемозина*.

 

Сценарият е с много епизоди

и сипва сол в сълзите на Богините

Щурците имат собствена мелодия

за влюбените мандолини

 

Но празен е понякога ефирът.

Звездите са към края на вселената.

В притихналия извор на пастирите

се къпят елфи и сирени.

 

Те ириси в палитрата бродират.

и светлина от танца на Плеядите

Магии крият всички нощни вирове

във шепота на листопада.

_______________________________

* - богинята на паметта в древнохръцката митология

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...