Есенна обич
Толкова трудна е тази есенна обич,
когато снегът дошъл е пред прага.
Всяко късно есенно цвете е горест
и тъга, която тихо в очите пробягва.
Пожълтялата шума бавно повяхва,
остарява със всяка пейка във парка.
В циганско слънце когато повярваш,
всеки негов лъч е надежда за малко.
Толкова трудна е тази есенна обич,
когато изцежда дъжда във улуците.
Всичко, което във нея си вложил,
е един последен полет на птицата.
Небето тогава колко много очаква,
да го погалят с разперени, бели крила.
Повярваш ли последно в неугасване,
много дълго в теб ще изгаря свещта.
Толкова трудна е тази есенна обич,
когато вятърът е единствена прошка.
Това, което в края трябва да можеш -
завинаги в сърцето си да я залостиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
Сигурен съм, че и на други ще се случи, когато прочетат "Есенна обич"! 
