Есенна песничка
ЕСЕННА ПЕСНИЧКА
Тихо вятърът шупурка през обраната асма,
сякаш че преде на хурка котаракът у дома,
старата мъхната дюля благо рони лист по лист,
време е да се потуля нейде – в залеза златист.
Вейва под Луната кръгла
мракът дрипаво перде.
Никъде не ми се тръгва! – то, и няма накъде.
Лятото от мен избяга, сякаш погнато с кривак.
Иде зимата – с тояга и със бял от сняг калпак.
Щъркелите отлетяха – и се моля с глас горещ! –
друмниче без дом и стряха,
Бог за мен да палне свещ!
9 септемврий 2023 г.
гр. Варна, 8, 05 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
