Есенна прегръдка
Есенна прегръдка
Обгърни ме с двете си ръце,
на рамото ти да притворя аз очи,
до твоето да бие моето сърце
и мъничко да помълчим...
Прегръщай ме и нежно погали ме,
аз искам този миг да си запазя,
не изричай дори и моето име,
по-сложно става, нищо не казвай...
Дръж ме плътно до тебе долепена,
ще усетиш как леко ще потръпна аз,
сякаш в ръцете си държиш цялата Вселена,
но само за минути от обречен час...
Направи се, че не ги усещаш
горещите сълзи по твоето рамо,
зная, че дълбоко в теб се сещаш,
че искам, но не мога да остана...
Недей в този момент за нищо да мислиш,
това е нашият миг най-огромен...
До себе си искам така да ме притиснеш,
че синини да ми оставиш за спомен...
Прегръщаме се много силно,
но наесен никой не пита листата...
вятърът и времето без милост
откъсват и разделят те сърцата...
01.09.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
