14.10.2006 г., 12:14

ЕСЕННА ПЪТЕКА

1.3K 0 17
                Есенна пътека


По улицата вятърът като дете беснее,
подритва той лудешки жълтите листа,
а в клоните очакващо една сълза немее -
сълза... въздишка пареща на Есента...

Далеч зад рамото ми Лятото догаря,
ръка за сбогом вдигам, свеждам и глава,
пред мен пътека шарена се откроява,
застлана в спомени и мъничко тъга.

И птица окъсняла ятото догонва,
със писък ме изпраща, да не съм сама,
листо забравено дъждовно се отронва,
поемам пътя си... към Есента...


10.10.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • есента е много красив сезон - пъстър в цветовете на умиращи листа, галещо слънце и тихо спокойствие. всъщност всеки сезон е красив, всеки сезон предизвиква различни чувства, в зависимост от душевното състояние. ако приемем, че тук визираш есента като "възрастово понятие" - все още си доста далече, Гери. хубава е есента, ако умееш да и се радваш и имаш душа за да видиш и почувстваш красотата и.
  • Прекрасен стих,Гери!
    Ти си ми една от любимките!
  • Тъжно сбогуване с лятото, с живописни есенни украшения...Добрата новина е че скоро след студените сезони, ни чака ново лято, неочаквано и вероятно предизвикателно по своему...
  • Мечки обличат пижами
    и тръгват с таралежи за ръка,
    а след тях по тази ЕСЕННА ПЪТЕКА
    пристига СНЕЖНО-БЯЛА красота!!!

    Хубава да е есента ти Гери,поздрави и сини усмивки от мен!!!
  • Есен...Хубав стих,Гери! Поздрави на есенния Пловдив от Хенри!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...