Меричка (Мери Попинз)
718 2544
10.10.2011 г., 16:44 ч.

Есенна радост 

  Поезия » Любовна
679 0 6


Дълго търсих повехнали спомени,
колко будих заспало небе,
ала листите, с писък отронени,
сякаш черна ламя ги отне!

Не се стоплих от призрачни пламъци,
към миражите курса не взех -
Дон Кихотови пясъчни замъци -
по пастелни пътеки поех.

Светлината събирах - със тонове,
натежали в налудна торба
и от нея се чуваха стонове,
но за тях ти дори не разбра.

В бели ризници срещах годините
и рисувах с фатален размах,
затова във очите ми, сините,
цял и теб - от мечти разпознах!



© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??