Есенна радост
Дълго търсих повехнали спомени,
колко будих заспало небе,
ала листите, с писък отронени,
сякаш черна ламя ги отне!
Не се стоплих от призрачни пламъци,
към миражите курса не взех -
Дон Кихотови пясъчни замъци -
по пастелни пътеки поех.
Светлината събирах - със тонове,
натежали в налудна торба
и от нея се чуваха стонове,
но за тях ти дори не разбра.
В бели ризници срещах годините
и рисувах с фатален размах,
затова във очите ми, сините,
цял и теб - от мечти разпознах!
© Мери Попинз All rights reserved.
