Есенна разходка
ЕСЕННА РАЗХОДКА
В тунел от дървета зелени
пак влюбени с тебе вървим.
Допрели глави посребрени,
ний стъпките свои броим.
Наблизо реката ромоли.
Във нея се къпят върби.
Душата ми жадно се моли
да имаме светли съдби.
А есенно слънце ни гали
с усмихнати, топли очи.
О, ние сме вече разбрали:
в сърцата ни обич звучи!
Ръцете си трепетно сплели,
ще крачим във ритъм един.
Дано до стоте доживеем!
Над нашата обич да бдим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
