ЕСЕННА РАЗХОДКА
В тунел от дървета зелени
пак влюбени с тебе вървим.
Допрели глави посребрени,
ний стъпките свои броим.
Наблизо реката ромоли.
Във нея се къпят върби.
Душата ми жадно се моли
да имаме светли съдби.
А есенно слънце ни гали
с усмихнати, топли очи.
О, ние сме вече разбрали:
в сърцата ни обич звучи!
Ръцете си трепетно сплели,
ще крачим във ритъм един.
Дано до стоте доживеем!
Над нашата обич да бдим!
© Анка Келешева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
