Есенна разходка
ЕСЕННА РАЗХОДКА
В тунел от дървета зелени
пак влюбени с тебе вървим.
Допрели глави посребрени,
ний стъпките свои броим.
Наблизо реката ромоли.
Във нея се къпят върби.
Душата ми жадно се моли
да имаме светли съдби.
А есенно слънце ни гали
с усмихнати, топли очи.
О, ние сме вече разбрали:
в сърцата ни обич звучи!
Ръцете си трепетно сплели,
ще крачим във ритъм един.
Дано до стоте доживеем!
Над нашата обич да бдим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анка Келешева Все права защищены
