Есенна разходка

10 сент. 2011 г., 12:42

Поэзия

567 0 2

ЕСЕННА РАЗХОДКА

В тунел от дървета зелени

пак влюбени с тебе вървим.

Допрели глави посребрени,

ний стъпките свои броим.

Наблизо реката ромоли.

Във нея се къпят върби.

Душата ми жадно се моли

да имаме светли съдби.

А есенно слънце ни гали

с усмихнати, топли очи.

О, ние сме вече разбрали:

в сърцата ни обич звучи!

Ръцете си трепетно сплели,

ще крачим във ритъм един.

Дано до стоте доживеем!

Над нашата обич да бдим!

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2011-11-28T16:09:13+02:00

Благодаря ти, Жанет.Радвам се, че си ме разбрала и споделяш моите чувства.
djudjii (Жанет Велкова)

2011-09-10T14:11:08+03:00

Много е уютно в този стих.
Истинска наслада...
Сбъдване ти желая
Поздрав!