natiii (Наташа Басарова)
283 3221
24.09.2023 г., 20:44 ч.

Есенна разходка 

  Поезия » Философска
249 2 5

Отлита лято синеоко,

пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.

 

Златисти губери се стелят,
докосват твърдата земя.
Лодкари с пристан се разделят,
прострели поглед към брега.

 

Затваря слънцето вратите
на своя царствен хоризонт.
Препъва се нощта в звездите, 
на тъжния небесен фронт.

 

Гората бурно се поклаща
с оголените рамене.
Реката бързея изпраща,
подвила стари колене.

 

Една целувка съпровожда
пресипнало от плач дете.
По булеварда се разхожда
тъгата на едно сърце...

© Наташа Басарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??