Есенна разходка
Отлита лято синеоко,
пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.
Златисти губери се стелят,
докосват твърдата земя.
Лодкари с пристан се разделят,
прострели поглед към брега.
Затваря слънцето вратите
на своя царствен хоризонт.
Препъва се нощта в звездите,
на тъжния небесен фронт.
Гората бурно се поклаща
с оголените рамене.
Реката бързея изпраща,
подвила стари колене.
Една целувка съпровожда
пресипнало от плач дете.
По булеварда се разхожда
тъгата на едно сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
