Есенна разходка
Отлита лято синеоко,
пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.
Златисти губери се стелят,
докосват твърдата земя.
Лодкари с пристан се разделят,
прострели поглед към брега.
Затваря слънцето вратите
на своя царствен хоризонт.
Препъва се нощта в звездите,
на тъжния небесен фронт.
Гората бурно се поклаща
с оголените рамене.
Реката бързея изпраща,
подвила стари колене.
Една целувка съпровожда
пресипнало от плач дете.
По булеварда се разхожда
тъгата на едно сърце...
© Наташа Басарова All rights reserved.
