Есенна разходка в гората ...
Позлатени листи блестят -
приказна есен е в гората,
а след дъжд - на свежест ухае ...
Какъв мирис, все ме пленява -
ще се разходя отново там ...
Потъвам в горската мекота,
дълбоко всмуквам въздух влажен
и в мократа шума внимавам -
дано не стъпя, на живинка ...
На дъба в клоните стърчащи
как неуморно тъче, паяк,
прокрадва се май слънце едва -
все пак, огрява полянката ...
Катеричка наблизо скача,
милата - сбира си зимнина ...
Силно чука над мене кълвач -
търси с клюна, какво да хапне ...
И аз тук плодчета понабрах,
за чай през зимата - за здраве ...
Навярно ще дойда утре пак,
за гъби, шипки, какво Бог дал -
нали знаем - ‘ден година храни‘ ...
ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
